Водопада...

Денят ми бе напрегнат и исках за малко да се отделя от всичко и да забравя за всички файлове, папки и документи. Исках да прекарам един ден сам със себе си и веднага реших да изляза някъде извън града. Облякох си обикновените изсулени дънки и раздърпана тениска, сложих си шапката и излязох навън.
С бавни, но сигурни крачки, стигнах до един усамотен водопад. Падащата вода, нежната пяна и слабите вълни. Определено това бе любимия ми елемент. Без да му мисля много се съблякох по бански (колко предвидливо от моя страна) и скочих в бистрите, студени води. При допира на водата с кожата ми, леко потръпнах, но не излязох, започнах да си играя с водата, образувайки всевъзможни форми и глупости. Всичко това работеше, защото мислите ми, бяха излетели от главата. Играех си с водата, плувах и не обръщах внимание на нищо.

Вампирката,която ме беше нападнала до улицата и в къщи ме беше изнервила много.След като и у нас не намирах спокойствие трябваше да излезна.Времето беше хубаво,за това реших да ида сред природата.Нещо,което не беше в мой стил,но нещо което ме караше да се чувствам добре.Докато вървях из града и мислех къде да отида се сетих за водопада.Там почти винаги беше пусто.Стигнах там и започнах да вървя бавно,като човек.Усетих нечие присъствие.Вървеейки по-напред чух плискането на водата.Със сигурност не бях сама.От моста огледах водата.Там видях как някой си играеше с нея.
-Зандър?
-Нямаше как да не го познаеш.Голям сипатяга,умен и силен вещер.Чудех се какво търсеше братовчед ми в града,къде бях и аз.Не познавах почти никой там.Това,че той беше тук наистина ме изненада.

Видях Катрин на моста и ми се стори много учудена. Нима бе изненада за нея, че бях на подобно място. Усмихнах й се приветливо и продължих да си играя с водата, карайки я да приеме всевъзможни форми и извивки. Опитах се да я огъна и като дъга и за свое учудване, наистина успях. Обърнах се към Катрин и казах:
-Не очаквах да си тук. Кой те ядоса? - зададох въпросите си кратко и ясно и спрях да си играя с водата, защото малко ми писна. Засмях се, при мисълта, че Катрин може да бъде извадена от равновесие толкова лесно. Беше си необичайно, но знаех, че за да дойде на подобно място, трябва някой да я е изкарал от кожата й. Щеше ми се да видя този някой и да му стисна ръката.

И той беше разбрал,че са ме ядосали.Разбира се,за да дойда на подобно място трябваше да съм ядосана,а това не го знаех само аз.Събух си токчетата,които през целия път се забиваха в моста,и ги оставих на една страна.След секунди бях долу във водата.Изтласках няколко пъти водата към Зандър.
-Една малка...една от двойничките ми.А ти какво правиш тук?Доста си осамотен..
-Преплувах до едната скала.Беше хлъзгава,но това не беше проблем.Седнах на нея.Използвах дарбата на малката,която бях взела.Въздуха ми помогна да изсъхна.Дрехите ми бяха като преди няколко минути.

-Ами реших да си дам почивка от всеки и всичко и ето ме тук. - засмях се и се отпуснах по гръб във водата. Усмихнах се на Катрин и казах:
-Открадна й способностите, нали? - засмях се и започнах да си плувам безцелно напред-назад, но скоро и това занимание ми омръзна. Засмях се и се обърнах към Катрин:
-Познах, че си ядосана по два начина. Първо имам ампатия и видях какви точно са чувствата и емоциите ти. Второ - най-очевидното - Та ти си дошла на място, на което никога не би дошла. Какво толкова направи тази твоя двойничка?

-Добър си.Виждам,че не смао аз се осмелявам да идвам тук.Колкото до нея,нападна ме по път за нас.После ме изненада и у нас.Нямаше как да й оставя дарбите.Ще ги върна по някое време,защото не ми трябват проблеми,но сериозно ме издразни.
-Мятах си краката наляво-надясно от скука.Слязох по-долу на скалата,за да може краката ми да се допират до водата.
-Нанесъл ли си се някъде?Да де,то е ясно,че живееш някъде,по-точно исках да те питам къде.

-Във вещерския квартал в едно имение. - казах аз и отново започнах да плувам. Усмихнах се и казах на Катрин:
-Ако искаш може да ми дойдеш на гости. - предложих аз и се засмях.-Там няма опасност да те нападнат. Стига да не разберат, че си вампир, а винаги се намира някой, който да клюкари и да създава интриги и проблеми. Точно един се опита да ме набеди за вампир, но го превърнах в прасе и му доказах какъв съм и на какво съм способен. - засмях се и излязох, сядайки на скалата.
-Е, какво ще правиш с нападателката ти?

-Ти имаш вкус.Имението трябва да е последна мода.
-Засмях се силно,поклащайки си главата в двете страни.
-Скоро ще има бал,на който всеки трябва да отиде.Ако я видя там ще я избягвам.Днес или утре ще й върна дарбите внезапно,а когато я срещна из града ще я игнорирам.Не искам да си имам работа с нея.Като заговорих за бала,ти ще ходиш ли.Знам,че е задължително но винаги можеш да се измъкнеш от задължение.
-Облегнах си ръцете назад.Скалата беше с нормална температура,но и да не беше това нямаше да е проблем.

-Не знам. Може да отида. Без друго нямам други задължения - засмях се и се излегнах на скалата. Вдигнах ръка във въздуха и започнах да си играя с него. Понякога обичах способностите си и често си играех с тях, когато нямах какво друго да правя.
-Ти намери ли си кавалер за бала. Аз мисля да ходя сам. - усмихнах се и продължих да движа въздуха около нас. Гледах небето и си движех ръката в синхрон с движещия се въздух.

-Че аз не познавам почти никой от тук.Една вещица,една вампирка и онази Джо,която ме дразни.И най-важното - теб,последен но определено не на последно място.Не,нали знаеш,че често се появявам сама,но никога не оставам сама.
-Когато усетих вятъра,който се движеше над мен се загледах в него.Гледах го и не разбирах как мога да се променя толкова.До някъде ми липсваше да съм лошата Катрин,която има много врагове и всеки втори иска да я убие,но така ми е по-спокойно.Около нас беше доста омълчано.Освен движенията на въздуха и на водата,друг шум нямаше.
-Ти никой ли не познаваш?Освен мен де..

-Аз съм на твоя принцип. - казах аз и се засмях. Сетих се за нещо и рязко скочих:
-Искаш ли да отидем заедно? - попитах аз и се усмихнах глуповато. Писна ми да си играя с въздуха и започнах да си подмятам огнени сфери из ръцете, точно като някой жонгльор, доста умел в движенията на ръцете си. Сфера след сфера и въздишка след въздишка. Обърнах се към Катрин и попитах:
-Е? Какво ще кажеш?

Не се бях явявала никъде с някой от много време.Заради това,че бях гадна с останалите бях свикнала да ходя сама и там да намирам компания.Нямах никакви планове а това,което предлагаше ме устрои.
-Става.Само,че ще трябва да си с костюм,а не с риза и дънки,защото ще е официална вечер.Макар че всякак ти ходи.
-Усмихнах се при думите си.Беше голям сладур,така че не беше проблем какво ще облече.Като го гледах се сетих да питам за семейството му.
-Не съм виждала нито теб,нито някой друг от семейството ти от много време.Има ли някой жив,освен теб?
-Внезапно се загрижих за нещо,за което никога не се бях замисляла.Беше си странно да питам.Но какво пък,заинтересувах се дали има някой друг жив.

-Аз съм последния от рода Хоуп. Като изключим родителите ми. - казах аз и се обърнах към Катрин. - Няма страшно. Приготвил съм си костюм и маска. - засмях се и реших да й задам и аз някой въпрос:
-А ти как я караш и как се озова тук? - попитах аз и се засмях, продължавайки да си подмятам огнените сфери из ръцете. Скоро и това занимание ми омръзна и престанах с игричките и със способностите си.

-Нали знаеш,като е пълно с такива които искат да те убият,по петите ти се налага да се местиш често.И преди бях идвала тук и мястото ми допадна,но трябваше да се преместя заради нежелани навестители.Ето ме пак жител на този град.Като стана въпрос за родителите ти,леля и чичо живи ли са още?
-Нямаше голямо значение,но щеше да е добре да знам.А и може би изглеждах заинтересована и надявам се по-променена от преди.Дори си спомнях мътно как изглеждаха родителите му.Ако бяха живи трябваше да внимавам с тях,защото бяха доста силни в областта си.Зандър беше наследил силата им,но не и характера.Поне тази част,която помнех от тях.Малко се притеснявах от отговора му,но това беше нещо наистина важно.

-Живи са, но няма да те докоснат за нищо на света. Аз съм наследил способностите им, но не и характера и не бих те наранил. Относно тях... Именно за това се махнах. Не исках да слушам пъклените им планове, за това как ще унищожат всеки един вампир, изпречил се на пътя им. Наистина не мога да ги разбера понякога. - казах аз леко посърнал, но се опитах да се прикрия с фалшива усмивка. Погледнах Катрин и казах:
-Не знам колко и какво си спомняш за тях, но не веднъж са нападали вампири без причина и на мен ми писна от всичко това... и ето ме тук. - облегнах се на ръцете си и се загледах в небето. Спомних си на какво бяха подлагани всички вампири, с които някога дружах и после бягаха надалеч.

-Разочарованият син.Едва ли са много радостни с това което си направил.Беше послушно малко момче,а сега им се противиш.И все пак добре е да държиш на волята си.
-Леко се разсмях докато казвах всичко това.Трябваше да прозвучи сериозно,но не бях на сериозна вълна,за да го кажа както трябва.Ако някога бях видяла леля си,за което се надявах да не се случи,щеше да знае,че съм по-добра.Поне се надявах тези приказки да стигнат до нея от околните.Наистина бяха отчаяли Зандър.Личеше си от километри.Но пък сериозно прекаляваха с тези мисли,че всеки един вампир трябва да е унищожен,заради расата си.Бяха като расисти,само че по-опасни.Добре,че вече нямам вземане даване с тях.По-малкият ми братовчед се беше вразумил,което беше добре.С него се разбирах,в повечето време,дори когато бях "гадната кучка" с останалите.
-Каквото и да мислят останалите,според мен си взел правилно решение.

-Така е, но трябваше да го взема отдавна. Гордея се с това, което направих и няма да си върна думите. Дори да се отрекат от мен - няма да се върна никога там, за да гледам как сеят смърт и разруха. - надигнах се леко и преди Кат да е казала нещо, скочих във водата. "Стига толкова драми за днес! Край!" - мина мисъл през главата ми и заплувах към брега. Излязох и се изсуших набързо, след което успях да разделя водата на две и преминах максимално бързо. Седнах до Кат и казах:
-Ако искаш, можем да се отбием в нас?

-Съмнявам се да са чак толкова лоши.Да се отрекат едва ли,но пък ти си знаеш,не ги познавам до там.
-Скръстих крака и отново облегнах ръцете си назад.
-Да,и без това ми беше любопитно как си обзавел апартамента си.А и до сега не ми се беше налагало да ходя в онзи квартал.
-След секунди се озовах на моста при обувките си.Обух ги набързо и си огледах дрехите,да не би случайно да се бяха изцапали.Изглеждаха перфектно от всяка една страна.
-Е,на къде да тръгнем?