Имението на Зандър

-След мен. - казах аз и заедно тръгнахме по улиците, към имението ми.
Хората се обръщаха след нас, а още по лошо ставаше, когато навлизахме в
квартала ми. От нищото изскочи един непознат и държеше шише с върбинка в
ръката. Ядосах се, че не вярва и реших да го науча на един урок. Избих шишето от ръцете му, а него... Ами той избяга, като се закле, че ще ми отмъсти. След броени мигове, вече бяхме пред имението ми. Отворих вратите и я упътих към стаята за гости. Поръчах на иконома две питиета и се разположих на едно от канапетата.
-Е, това е скромната ми обител. Ако искаш, може да разгледаш наоколо.

-Скромна?Добре си се уредил...
-Огледах стаята,от пода до тавана.Вървях напред до стълбата за горния етаж и опирах пръста си в нея.Усмихнах се леко и съзрях дивана.Огледах още един път и бавно се засилих към дивана.
-Къщата е супер,жалко че имаш такива отрепки в квартала,които винаги се съмняват и ще досаждат.
-Седнах на дивана,като не спирах да гледам къщата.Наистина ми грабна погледа.Отклоних погледа си, и го насочих към Зандър.
-Предполагам имаш някаква защита при входа или нещо подобно.Все пак си вещер,мощен при това.

-Ами да всъщност има. Така, че докато си в градината, никой няма да те замеря с върбинка или нещо подобно. - казах аз и се засмях. Не се пазя от вампирите, а по-точно от живущите в квартала. - усмихнах се и се облегнах:
-Явно никой не е наясно какво мога да му причиня ако ме ядоса, точно затова сложих защитните заклинания и честно казано от тогава съм по-спокоен и няма такива разправии с досадници, чиято единствена цел е да те изкарат от равновесие.
-Ъм, искаш ли да поплуваме? - попитах аз и се засмях. Отпих глътка от коктейла си, който иконома донесе:
-...Или предпочиташ джакузито?

-Обичам повече просторните места.Предпочитам басейна.
-Той стана и поведе напред.Последвах го,вървеейки по-назад.В един момент се спрях.Нямах нищо там.Нито бански,нито други дрехи,а тези не бяха достатъчно удобни за плуване.
-Само,че има малък проблем.
-Погледнах нагоре,после дрехите си.
-Чудех се,дали си добър в материализирането..на разни работи.Като дрехи например.

-Слушам-изпълнявам. - засмях се и замахнах с ръка. Всичко нужно се появи в ръцете на Катрин, както и нещо не чак толкова важно. Обърнах се и щом видях гуменото пате, се засмях и казах:
-Съжалявам, но май нещо се престарах. - нова усмивка озари лицето ми и след секунди вече бяхме пред басейна. Без да му мисля много, дематериализирах дрехите си и скочих във водата, но този път не ползвах уменията си. Просто се отпуснах и се заслушах замечтано. Изведнъж се чу някакъв шум отвън:
-Онзи с върбинката пак е дошъл. - засмях се и продължих да си се нося спокойно по спокойната вода в басейна.

Взех нещата,които бяха в ръцете ми.Огледах ги набързо и изчезнах.След няколко секунди бях пред басейна с дрехите,които ми беше дал.
-Супер.
-Седнах в края на басейна и си пуснах краката си във водата.Отпуснах си ръцете назад.Това ми беше като навик,а и ме успокояваше.Тъкмо поех дълбоко въздух и започнах да се наслаждавам на спокойствието,което се намираше трудно,и Зандър каза,че онзи с върбинката отново е дошъл.За около секунда станах и се огледах.
-Къде?Кълна се,че ако този нещастник не ни остави на мира...най-малкото което ще направя е да го убия!

-Спокойно. Не може да мине, дори и с магия. Мисля, че е време да му дам един-два урока, но ще почака. Той не ми е приоритет номер едно. - засмях се и скочих във водата. Заплувах по дължината на басейна и след няколко дължини, реших да си дам почивка. Излязох, подсуших се набързо и се отпуснах на най-близкия шезлонг. Материализирах си книгата със заклинания и реших да се поразровя. Намерих едно за електричество и си казах на глас:
-Може да е както при огъня. - засмях се и насочих ръка към една от лампите:
-Solvite! - чу се силен пукот и лампата се разби на парченца. Засмях се виновно и казах:
-Ъм, май мъничко се престарах. - реших да оправям нещата по-късно и се обърнах към Катрин:
-Колкото по-дълго седя тук, в този квартал, толкова повече се убеждавам, че половината са ужасни.

При мисълта,че никой нежелан не може да се добере до къщата се успокоих видимо.Стоеейки замислена,гледах пода,докато не се чу натрапчив шум от едната лампа.Фокусирах погледа си на лампата за няколко секунди.Братовчед ми й беше направил нещо с магия.Не усещах как гледах и към един часовник,в близост до лампата.
-Бала,дрехите..
-Сетих се,за бала,на който беше желателно всеки жител на града да отиде.Там щеше да има много неприятни хора,но нямаше как да пропусна такова събитие.
-Може да закъснеем,но нали казват "По-добре късно,от колкото никога." Трябва да минем за някои работи през нас,само за няколко секунди и да побързаме преди да започнат.
-Усмихнах се леко на една страна.Започнах да вървя нормално напред.Началото не беше фатално,но не можех да пропусна изцяло събирането.

-О, вярно, че бала започва! - възкликнах аз и веднага материализирах дрехите върху себе си. Хванах Кат за ръката и заедно тръгнахме към гаража. Взех една от колите и се отправихме към нейния квартал. Докато шофирахме, преди изхода от вещерския квартал, се обърнах към нея и казах:
-Докато нещата около теб утихнат, можеш да дойдеш вкъщи. Стаята за гости е свободна, а и НОН-СТОП обслужвана. - засмях се и свихме към дома й. Слязох от колата и й отворих врата.

П.П: Пиши направо във вас ;)