..::Pierce::..

Докато стоях на плота и хапвах портокал ... ми хрумна идея.
Станах от плота и оставих портокала, качих се в стаята си и започнах да ровя за удобни дрехи.

Spoiler:

Облякох се, отворих гардероба, зад дрехите бях сложола устройство с парола което отваря врата, зад която врата имах всички оръжия които ми трябваха за да убия всяко едно същество.
Взех арбалет със около педесет дървени стрели, една кама от чисто сребро и медальона които ще прикрие присъствието ми.
Излезнах от вкъщи и за секунди вече бях пред къщата й ... минах в задния двор и от там влезнах в къщата .Извадих камата и я забих в една картина.Чух стъпките й ... още не знаеше че съм у тях ... което беше добре, всичко вървеше по план.
Видях че идва насам и веднага се скрих в една стя вкоято имаше стълби надолу ... да мазато.

Съблякох дрехите,които бяха изцапани.Влезнах в банята за един душ.След малко излезнах и се облякох.Отидох до хола за малко уиски.Нервите ми нямаше да издържат напрежението без алкохол.Сипах си в една чаша и отидох към всекидневната.Тази стая винаги ме успокояваше и се надявах и сега да е така.Облегнах се на дивана.Докато се бях замислила отново за малката кучка видях една кама на картината от Ел Ей.
-Какво по..
-Нито усещах някакво присъствие,нито очаквах някой да идва.Махнах я и отново седнах на дивана с уискито в ръка.

Отворих бавно вратата и се преближих... бях точно зад нея.
-It's britney bitch.-Усмихнах се
Извадих една стрела, я сложих в арбалета и я изтрелях в гърба й.
Взех си камата от ръката й, и я забих в ръката й.
-Мен най-малко ме очакваше а ? -Засмях се.

-It's bitch е достатъчно.
-Усмихнах се иронично.След няколко секунди усетих пареща болка в ръката си.Малката заби кама.Нея я очаквах от една страна,но това че нямаше никакво присъствие ме разсея.
-Всъщност тъкмо за теб си мислех.
-Ироничната усмивка не слизаше от лицето ми дори за миг.Чашата ми беше паднала на земята заради нея.Това момиченце прекаляваше.Само ми лазеше по нервите.Извадих стреличката,която заби в мен,от ръката си и я съборих на земята.
-Разпори ми дрехите - приех го,но да идваш да трошиш в дома ми няма да ти позволя!

-Ама и той един дом.-Засмях се.
Сложих три стрели в арбалета и ги изтрелях едната се заби в корема, другата в областа на сърцето и във врата й.
-Не съм ли точна ? Казах на себе си.
Извадих малкао топпче пълно с върбинка, при удър топчето се пръскаше.
Хвърлих едно такова топче по нея, то се пръсна и изгори лицето й.
Абе едни такива шантави идеи ми идват .. но поне ми вършат работа.

-Защо си дошла?Да трошиш?Да се заяждаш?Можеше всичко да свърши в края на града.Там поне нямаше да ми пука какво троша по теб.
-Лицето ми започна да гори.От болка мускулите на ръцете ми се разтреперваха.Отидох до мястото,където държа алкохола.Извадих една бутилка от вино.Беше пълна с върбинка.
-Не боли толкова,особено когато всеки ден пиеш от това.
-Отворих бутилката и застанах до нея.
-Ето малко и на теб.
-Изсипах половината шише върху нея.Отдръпнах се в страни от мястото,което беше намокрено.Взех нова чаша и си сипах отново уиски.Сипах в още една чаша като й я подадох.В едната ръка беше чашата,а в другата шишето,което беше наполовина пълно с върбинка.
-Не ти препоръчвам да продължаваш!

Взех чашата, огледах я и я оставих на една маса.
-Хубава чаша.-Усмихнах се.
Тя изсипа половин шише върбинка върху мен, щеше да продължи да излива ако не се бях махнала от мястото на което бях.Отидох в ъгъла на стаята, а сянката покриваше лицето ми което беше изгорено.
-И защо ?
-Ще продължиш да изливаш върбинка върху мен ?-Засмях се.
-Ж-а-л-к-а с-и.-Издиктувах буква, по буква съвсем тихо.

-Ти също.Всеки знае да спелува.Старомодно е.Научи нещо ново,което е по-използвано.
-Погледнах на горе,поклатих глава в двете страни и отпих от чашата.Оставих я на масата,която беше до дивана.Каквото и да правех,гледах да стискам шишето по-силно защото не знаех какво мисли малката до мен.Изненада ме веднъж,не исках това да се повтаря отново.

Но всеки не може това ... помислих си и се усмихнах.
Образувах едно торнадо не много голямо, торнадото я заогради ...
-Сега няма вънка, няма вътре докато не освободя торнадото около теб.-Засмях се.
-А сега кой е жалкият ... ?
Забих една стрела в ръката й и една в корема й.

Не се отказваше лесно,но и аз не отстъпвах.Взех й силата веднъж,няма нещо,което да ми попречи да го направя отново.Концентрирах се,макар и болката.Отнех й силата и кълбото изчезна от погледа ми.махнах стрелите.Поех дълбоко въздух и взех другата й дарба,с която четеше мисли.Не ми трябваха,но щом ме напада нямаше да й ги върна.
-Сега да те видя как ще се биеш без да контролираш въздуха,и без да четеш мислите ми,отворке.Изобщо не ми се занимаваше,но не спираш да ми лазиш по нервите.Когато ти казвам да спреш,друг път,ако има такъв,по-добре ме слушай!

-Върни си ми дарбите ... крадло долна, изкрещях се и се намръщих.
Чакай малко ... защо са ми дарбите като знам толкова много, знам как да се бия без дарибите си във момент като този.
-Ако си мислиш че не мога да се защитавам и нападам без дарбите си се лъжеш жестоко.
Не можеше да ми вземе бързината, а това ми даваше малка преднина.
Появих се зад нея ударих с коляно кръста й и я повалих, забих сребърната кама в сърцето й и изтрелях две дървени стрели в ръцете й.

-Наистина ти трябват.
-Махнах стрелите отново.Беше като повтарящо се действие.Отново и отново ме целеше с тези стрели.Използвах дарбата й за четене на мислите.Виждах всеки един нейн ход.Тъкмо възнамеряваше да ме нападне отново и се дръпнах в страни.
-И двете виждаме,че не можеш без дарбите си.По-добре се откажи.Не можеш да победиш само с борбения си дух.Трябва ти и..сила.Имаш нужда от нещо повече.
-Взех отново виненото шише с върбинка.И без да чета мислите й ходовете й бяха предвидими.Тя правеше едно и също,което си беше по-лесно за справяне.

Вече се изморих да нападам ...
отидох в ъгъла на стаята и се подпрях на стената.
-Върни ми дарбите ... и ще си тръгна.
Явно нямаше да ми ги върне.
Тръгнах с бавна крачка, минах покрай нея и след няколко други крачки стигнах вратата.
-До виждане Катрин.-Усмихнах се.
Излезнах на двора и погледнах небето.

Май най-накрая постъпи разумно.Реши да си тръгне.Щях да й върна дарбите скоро,когато я видя някъде.И без тях ще може да живее.
-Чао и на теб.
-Оставих бутилката на една страна и си взех чашата отново.Когато вече беше извън къщата пооправих където беше разхвърляла.Отново си смених дрехите.И тези бяха като от миналия век,раздърпани и изцапани.

-Мерси за предложението,но не мога да оставя къщата сама.Ще ти идвам често на гости,но наистина не мога да я оставя.
-Леко се засмях при думите си и докато говорех гледах към къщата.Сърце не ми даваше да я оставя.Толкова много дрехи,предмети,които трябваше да взема където и да отивам,със себе си.Бях се отплеснала доста.
-Сега се връщам,само да свърша нещо.По-добре влез в колата,защото е пълно с вампири.
-Качих се до горе.Облякох се и се гримирах за секунди,само косата щеше да отнеме повече време.Тази вечер смятах да върна дарбите на малката,защото не ми се занимаваше с нея.След около 10 минути бях готова и отидох до колата.Носех чанта,в която имаше и други дрехи,защото престоя там нямаше да е само тази вечер.
-Е,да тръгваме.

ПП:Пиши на бала (: