Големия площад в миналото

Тъкмо сложих медальона,който ми беше дала вещицата.Добре вървеше този "план" да помагам на другите.Вървях като човек,но въпреки това беше бързо.Все пак бях на центъра и не можех да се движа по-бързо от това.Беше досадно да се криеш от другите,но при мисълта,че има серийни убийци,които искат да убият тези като мен трябваше да се прикривам.Дори след няколко часа имах полет,заради това,че ме бяха открили и ме искаха мъртва.Докато вървях усетих как започвах да горя.Носих гривна и понякога слагах старинен медальон,които ме предпазваха от слънцето.Този път бях само със гривната,но тя беше достатъчна.Болката стана нетърпима и побързах да се скрия на сенчесто място.На около 2 метра имаше сянка.Застанах там,като се огледах някой да не ме види.Нещо проблесна на земята.Това беше сребърната ми гривна.Едно момиче тъкмо мина покрай нея.Беше близо до шахта.Ако беше паднала нямаше как да се измъкна незабелязано от там.
-Почакай!
-Извиках на момичето,преди да е бутнала гривната.

Русокосата вървеше по улицата бавно и спокойно. Оглеждаше всеки един минаващ с интерес. Коя ли щеше да е следващата й жертва ? Може би тъмнокожата на близката пейка или червенокосата до фонтана ? Никой не би могъл да предположи какво се върти в главата на Робъртс.
Продължи да върви все така бавно и някак величествено докато не чу нечии женски глас. Бавно извъртя глава и погледна тъмнокосата , която се укриваше от слънцето. Самър веднага можеше да установи, че непознатата е вампир. Стар вампир, не колкото нея и все пак. Огледа се и видя среброто на земята. Наведе се грациозно и го взе.
- Това е твое. - каза гладко и равно. Подаде гривната на момичето, което определено се притесняваше от изгаряне. Може би щяха да си допаднат. И двете обичаха живота.

ПП извинявай за закъснението, но не видях, че си писала.

Гледах леко уплашено към нея.Разбрах,че е вампир.Древна при това.А някои от тях ме искаха мъртва.Успокоих се като ми подаде гривната и попита дали е моя.Говореше нормално.Не се долавяше гняв в гласа й.
-Да..гривната ми.
-Взех я и я огледах.Всичко й беше наред,просто се е откопчала.Сложих я отново на ръката си,където й беше мястото.Вече можех да се покажа на слънчевата светлина.Не беше в мой стил да благодаря за нещо,но промяната вече се виждаше.
-Благодаря.Паднала е без да усетя.
-Огледах момичето пред мен от глава до пети.Допадна ми.Имаше приятен външен вид а и беше мила.
-Катрин.
-Подадох си ръката и се усмихнах леко.

П.П когато видиш (:

Русокосата се подсмихна леко и пое ръката на непознатата. Бе чувала името й някъде, но това не я интересуваше особено. Адамс живееше само и единствено за себе си.
- Самър. - каза кратко и пусна ръката на тъмнокосата. Усмихна се отново и тръгна напред. Беше убедена, че Катрин ще тръгне с нея. Може би от благодарност, любопитство или просто поради липса на компания. Синеоката нямаше нищо против. Обичаше да разговаря с някой от вида си.
Лекият южен ветрец подухна и развя черната небрежна рокля, която Робъртс случайно бе намъкнала. Бледата й кожа изпъкваше под цвета, което определено обираше тук-там някой и друг поглед.
- Трябва да внимаваш повече. - обясни все така тихо и нежно. Обичаше да е такава, докато просто не й омръзнеше.


ПП този път трябваше да си рестартирам компютъра, но обещавам !! От следващия път ще съм точна хД

Момичето тръгна напред.И аз бях в тази посока.Тръгнах и се изравних където вървеше.Мълчанието ме убиваше и го мразех.Не беше тихо където бяхме,но нито аз говорих,нито тя обелваше дума.
-Наистина съм ти задължена.Без гривната някой сериен убиец можеше да ме види,а те не са ни първи приятели.
-Наистина някой,който ме познаваше щеше да ме помисли за някоя от другите двойнички.Не говорих така надменно както преди.Това не ми носеше толкова врагове и за момента ме устройваше.

-Не.Живях тук близо година,но сега се налага да заминавам.Пак ще се върна.Купих дори къща и не ми се иска да я оставям за дълго или продавам.
-Не ми се разказваше историята ми,която беше далеч във времето.А и на съвсем друго място.Наистина исках да се върна отново в града.Беше прекрасно място с изключение на убийците,които дебнеха такива като мен.А и древните,които търсеха всеки двойник,особено мен.След време щях да се върна.
-А ти?Тук ли си родена?
-Попитах я като се старах да не замлъкнем отново.Чудех се къде ли отиваше.Ако живееше близо до къщата щеше да е добре,имайки в предвид враговете ми.Един,от скоро двама,които не искат да ме убият.Започнах добре.

Когато каза,че е "тракийска принцеса" се спрях за миг.Не ми приличаше на Българка,но знам ли.Погледна към мен и ме пита защо и от какво се страхувам.Неусетно отклоних темата.
-А ти къде си родена?
-Придобих доста сериозно изражение.За да не забележи нищо сложих лека усмивка на лицето си,която да не издава чувствата ми.И без това не исках да отговарям от кой се крия.Беше ясно за серийните убийци,но имаше и древни, които ме искаха мъртва.Това беше част от историята,която мразех.

-България.Малка държава в Европа,която трябваше да напусна отдавна.Не съм ходила от доста време.А колкото до враговете ми - древните са по петите на трите двойнички,а аз ги вбесих доста и ме искат мъртва.Има и други древни,но тези,които ни искат са едва ли не първите.Говори се,че от тях е започнало всичко с вампирите,но никой не знае.Дълга история.
-Щом ме питаше,сигурно и е било любопитно,а не ми е враг,че да не отговарям.
Продължих да вървя напред.Не беше бързо,все още имах няколко часа,а си събирах бързо багажа.Едно от предимствата да си вампир.Беше добре,за човек като мен,да намери някой,с който да се разбирам.

-Просто трябва да внимавам около един от тях.Виждала съм ги,а след това бях като от самия ад.Беше ужасно да си част от това.Предполагам си доста силна,но не мога да остана за момента.Града е сигурен,но разбрах,че ще дойдат техни хора.След време ще дойда и ще е по-спокойно.Между другото ти къде живееш?
-Продължавах да вървя,но гледах момичето.Очевидно беше силна и имаше опит.

Чудех се защо ме нарича талант.Все пак всички имаха различна гледна точка.Тези мисли отминаха за миг.Русокосата до мен спря и се загледа в една жена,която държеше едно дете.За миг се запитах колко ли е вкусна кръвта на детето.Детската кръв винаги е била по-вкусна и винаги дава повече сила.Този път желанието да убия това малко дете не беше толкова голямо.Все едно го бях овладяла.Може би се е намерило място,за някаква доброта,в мен?Предполагам наистина се бях променила.Докато се бях замислила за себе си момичето се обади.Каза,че е отседнала в спокоен хотел.Попита ме къде живея.Вече бях казала за къщата.
-Както казах купих къща.Във Фангсвил,там са повечето вампири.Затова и често квартала е наричан "Кварталът на вампирите".В този град трудно се виждат хора.Понякога трябва да ходиш до съседния за малко кръв,което не е предимство.Но все пак тук е хубаво.Сигурна съм,че с времето ще свикнеш.

Вампирката до мен ме пита дали съм мислила да пия кръв от вампир,демон или дори ангел.Наистина до сега не бях дори помисляла.Това,че няма хора ме кара да ходя другаде за кръв,но не се бях замислила да изпия кръвта на демон например.Това ми допадна доста.Така както тя го казваше звучеше леко зловещо и примамливо.
-Всъщност не бях мислила над това.Както го казваш..звучи добре.А ти пила ли си кръв от демон,ангел или друг вампир?

Тъкмо мислех,че трябва да издържа поне 2 дена без да убивам,но се колебаех.След като заговори така убедително нямаше как да не се изкуша да убия някой докато бях в града.Това с демоните ми звучеше страхотно.Може би дори някоя двойничка.Така нямаше да е забавно.В този момент се въртяха само мисли как и кой да убия.Наистина успя да ми промие мозъка.
-Доста ме убеди.А тъкмо бях започнала да се държа добре.Преди ми се беше наложило да пия дори животинска кръв - най-отвратителното нещо.Чудя се какво ли ще е да пия от някоя двойничка.Никоя не остана човек.Някой е прибързал като е превърнал и последната,а исках да съм аз,но това е друга тема.
-Спрях се като огледах мястото,което беше пълно с кой знае какви същества и продължих отново напред.

-Така става като вбесиш някой по-силен от теб.Преследват те,докато те хванат.След това или те мъчат докато умреш,или направо те убиват.Рядко те убиват,дори се налага да се молиш да те убият понякога.Ето защо се налага да бягам винаги,когато са наоколо.Не искам да се натъкна на тях.
-Хич не ми беше приятно да говоря за това,но беше неизбежно от време на време да се случва да заговоря за тях.Не исках за нищо на света да се натъквам на тях и не беше проблем да го казвам на останалите.
-И Елена Гилбърт е трудна плячка.Преди,когато беше човек не можеше да се защитава така както сега,но отдавна е различно.Най-лесна и безобидна е Джо.Знам,че е борбена и се учи лесно,но е вампир само от 3 години.Не може да се защити от древни.А ти..никога ли не си бягала от някой,от нещо?