Кафене "Де Куба"

Засмях се,зарадвах се че колата се харесва на някого. Метнах му ключовете:
- Ти караш тогава.. избери някое хубаво кафене. - намигнах му и се качих от другата страна. За пръв път сядах на това място от доста време насам. Отворих едното шкафче и прибрах чантичката с оръжия там. Изчаках Блейд,а след като се качи потеглихме. Пуснах радиото,а от там гръмна тази песен заплясках с ръце и започнах с пълен глас да пея,обожавах тази песен. Правех странни мимики,като че ли пред мен имаше барабани,а след това погледнах Блейд и се разсмях,застанах мирно на седалката,а след това той паркира. Слязох от колата,а той ми метна ключовете. Влязохме в едно доста екстравагантно кафене и намерихме свободна маса,която бе разположена по-навътре в кафето. Извадих цигарите си :
- Искаш ли? - попитах докато палех своята. Сервитьорката дойде,беше секси маце. Подсмихнах се :
- За мен едно кафе и каквото си поръча красивото момче срещу мен. - погледнах Блейд.
- Аз плащам,без откази. - намигнах му и се отпуснах назад,дръпвайки от цигарата си.

- Ъм, и аз ще мина с кафе, благодаря.
Кимнах на сервитьорката и се обърнах към Ейми. Прих от цегарите й и си запалих една. От отдавна не бях вкусвал тази сладка "отрова".
- Щом ти плащаш, тогава аз няма да споря.
Засмях се и си дръпнах от цигарата. Може би очакваше да започна спор за това кой ще плаща, но честно казано ми беше прекалено хубаво, за да споря сега.
- И определено знаеш какво да слушаш. Сякаш си излезнала от ума ми.. момичето мечта!
Засмях се, като и направих комплимент.

- Хубаво,защото не ми се спореше! - засмях се и вдигнах краката си на третия свободен стол. След това той ми направи приятен комплимент :
- Ти ги слушаш? Слушаш такава музика? - попитах учудено,а след това се засмях. Стиснах ръката му и казах :
- Ти определено не можеш да станеш по-перфектен.. или можеш? - повдигнах вежда и се засмях отново. Сервитьорката донесе кафетата,а аз веднага отпих от своето. Момчетата в днешно време бяха големи лигльовци,но той определено не бе такъв.
- Не се чуди на реакцията ми повечето момчета се кършат на денс и други лигави песни.. - повдигнах рамене и дръпнах от цигарата си :
- В кой град си роден? къде си израснал?

- Да, слушам такава музика.
Гледах я учудващо, но леко и изненадана усмивка се виждаше по устните ми.
Веднага отпих от кафето си и си дръпнах последно от цигарата.
- Роден съм в Ню Йорк. Там и израстнах. Или по-точно там ме отгледаха. След това продължих живота си тук. А и тук определено ми е по-лесно тук!

- Това обяснява хубавия ти стил.. - усмихнах се и отпих от кафето си. В кафенето бяха пуснали музика,а никой не танцуваше. Смръщих се и погледнах Блейд,а тогава усмивка се появи на лицето ми. Хванах ръцете му и го издърпах напред :
- Никой не е казал че не може да се забавляваме.. - подсмихнах се,а след това започнах да танцувам в ритъма на музиката. Придърпах го,движех ръцете му,така че да се раз танцува и той. Другите в кафенето се спогледаха,но лека по лека всеки стана за по един танц.
- Виж ти.. учудваше ме все повече.. танцуваш много добре.. Май си пълен с изненади. - засмях се.

- И то с доста.
Намигнах й и започнах да танцувам с по-голяма воля. Харесваше ми когато бях с нея, а и с нея беше забавно. Започнах да правя разни смешни движения, дори започнах и танца на робота, като започнах бавно да движда ръцете си като някой истински робот. След това се засмях и отново се разтанцувах нормално, но с хъс.
- Хайде, само това ли можеш?
Разсмях и я хванах за ръцете и започнах да я въртя не много бавно, но я държах за ръцете, за да не я изпусна и да падне. Тогава щеше да е много неловък момент за мен. Изведнъж на шега я пуснах и тя внезапно се наклони назад, сякаш щеше да падне всеки момент. Но за миг я хванах през кръста и я хванах да не падне.
- Упс..
Усмихнах се и я повдигнах като я издърпах на много близко разстояние до мен. Това беше също като онези моменти, когато двама стояха и се гледаха хипнотизирано и не помръдваха. Загледах се в очите й и след секунди ми стана доста неловко.

Впечатляваше ме още повече,беше толкова сладък особено когато започна да имитира робот,стоях от страни,гледайки с голям интерес как изпипано прави всяко движение. След това ме хвана за ръцете и започна да ме върти много бавно,бях се вгледала в очите му,бяха си толкова красиви. Изведнъж той ме пусна назад и точно преди да падна ме хвана внимателно през кръста.. Прилепих тялото си до неговото,а лицата ни бяха много близо едно до друго. Извърнах поглед за момент,но очите му отново ме привлякоха :
- Сега какво Блейд.. ще се целунем и продължим танца или ще се разделим в неловко мълчание,сядайки на масата? - повдигнах вежда любопитно.

Определено от въпроса й ми стана доста по-неловко. И в двата случая можех да направя огромна грешка, за която може би аз щях да съжалявам.
- Танца всъщност ми е забавен и не искам да го спрем сега, за това просто ще направя това..
Приближих се и я целунах след което я завъртях.
- Готово, сделката е оправена.
Засмях се и я държах за ръце като започнахме да танцуваме бързо в ритъм със самата музика. Сякаш бяхме на някакъв карнавал..

Засмях се от реакцията му. Щипнах бузата му и казах :
- Добре,значи се хващаш на шеги. - Хванах го отново за ръцете и продължихме с танца,докато не ми дойде идеята да съберем масите. Качихме се върху тях и все пак не спирахме с танца. Беше нещо като танго страшно бързо танго. Когато той слезе от масата се качих върху гърбът му и казах :
- Хайде,аз съм твоята маймунка убиец. - изкикотих се и веднага слязох. Хванах ръката му,за да завършим танца,а след това всички,като че ли не е имало нещо из по насядаха по масите си. Отпих от кафето си развеселено.
- На това му викам хубава сутрин друже. - намигнах му и се разсмях.

Определено това беше една доста странна утрин. Още от сутринта започвах да купонясвам. Определено ми беше доста забавно с нея, а и знаеше как да ме развесели. Имам чувството, че я познавам от векове!
- Определено!
Вдигнах чашата, за нещо като тост и отпих от нея.
- Определено никой до сега не ме е карал да се забавлявам така! Приятна компания си! Караш ме да се чувствам сякаш не съм аз, а някой, който е поел контрол над тялото ми. Чакай малко.. ти.. ти да не ме контолираш тайно?
Пошегувах се и се засмях.

Разсмях се и отпих от кафето си :
- Ти сега ли усещаш? - проговорих с шеговит тон. - Радвам се че ти е приятно,защото и на мен ми е. - бях искрена от отдавна не се бях налудявала така добре. Телефона ми иззвъня,беше Майк. Затворих му телефона и погледнах Блейд усмихнато :
- Не мога да си представя че някой същества те мразят толкова много,просто убиваш,какво толкова.. страхотен си си. - засмях се тихо. Малко бяха като него,но пък беше хубаво да си уникален.

- Хах.. по-добре го кажи на тях.
Добавих с лека ирония в гласа си и отпих от кафето си.
- Но пък нормално е да ме мразят. Всъщност това в момента е другата ми страна, по-добрата. А иначе през цялото време съм един ядосан чичко, който ходи насам-натам и убива всичко пред очите си. Не се ли плашиш от това?
Погледнах я леко учудено, сякаш чаках с нетърпение отговора й.

- Ни най-малко,все пак съм свикнала с подобни гледки.. - засмях се леко и дръпнах от цигарата си. Скръстих ръце и се усмихнах :
- Майк няма добра страна има само лоша и съм свикнала с всичко.. - повдигнах рамене. Майк се изявяваше като ментор,като баща,като всичко,но по някой път прекаляваше. Поръчах си едно капучино и отпих от него..
Телефона ми пак иззвъня,този пат го вдигнах,но не казах нищо,чуваше се че Майк е ядосан,но не ми пукаше. Затворих му.
- Харесваш ми и това си му е. - засмях се.

- Хей, ъм, този Майк май е страшен пич, а?
Погледнах я леко учудено. По описанията му разбрах, че не е от най-развеселените и определено не беше от типовете с добро настроение.
- Всъщност долавям всичко и това по телефона беше той, нали? Не е ли прекалено груб с теб?
Присвих очи и отново я загледах въпросително.

- Ела да видиш когато се бием.. - засмях се тихо. Повечето ми синки не бяха от хората и съществата,които убивах. Погледнах Блейд :
- Какво да направя.. той ме направи това което съм,той ме осинови,бих го предала винаги,но за сега не ми се е отдал шанс. Писна ми аз да върша мръсните му задачи. - допълних с леко недоволен тон.
- Той е на 27 в началото уж бе влюбен в мен,но аз не му обърнах внимание и той стана още по суров. - повдигнах рамене и отпих от кафето си.

Зачудих се на историята й. Накара ме да се замисля. Как така до сега не бе искала да се махне от него или да го убие? Вярно, той я беше осиновил, но щеше да е супер извратено ако той наистина я харесваше.
- Мм.. ти не искаш да го убиеш, но пък аз мога. Поръчваш ми, казваш ми кога и къде и мръсната работа е свършена от мен.
Вече стана късно, а аз трябваше да тръгвам.
- Е, надявам се да се видим отново.
Извадих от джоба си пари и ги сложих на масата.

» Кафене "Арт"