Тъмната част на гората

Spoiler:

Пръстта беше влажна,едвам изкопах поредната дупка и там зарових тялото на поредната си жертва. Прилежно изритах тялото му,а след това го запалих. покрих го с мократа и влажна пръст,а след това доволно запалих цигарата си. Така беше с тези които си мислят че съм малко демонче.
Едва ли можеш да наречеш един от първите демони "малък". Усещах сила около себе си,древна сила. Подсмихнах се,обичах новите срещи,а ако съществото ми допаднеше нямаше да завърши като онази купчина пепел в трапа. Облегнах се на едно дърво,а когато момчето излезе се подсмихнах :
- Кой да знае че в гората има такива привлекателни момчета,а аз ги търся във градът. - промълвих със закачлив тон.

Отново направих поредните проучвания и след това реших малко да се поразходя. Работата на едно място ме убиваше! Трябваше малко да излезна. В началото се зачудих къде ли мога да отида, точно тогава се сетих за перфектното място. Гората! Там не бях стъпвал от месеци, а и обстановката там взе да ми липсва. Последния път, когато бях там, не мина всичко по вода. Да се надяваме, че този път нямаше да има никакви изненади.
Не след дълго стигнах до гората, но реших да навлезна в по-тъмните й части.
Колкото повече се приближавах, толкова повече започвах да усещам нечие присъствие. Беше женско. Приближих се повече и накрая я намерих. Определено тя не беше дошла на "разходка". Мъглата закриваше сиуета ми, но след малко се появих малко по-далеч от погледа й.
- А кой да знае, че красавици като теб ще се разхождат в гората по това време? Или по-скоро си на разходка и така случайно този труп намери смъртта си?

Засмях се тихо,а след това се усмихнах.
Усещах че е демон,а това ме успокояваше доста.
- На разходка съм заради трупът.. - признах си и се приближих към него. Подадох ръката си,за да се здрависаме :
- Аз съм Ейми,приятно ми е красавецо. - заговорих с тих и спокоен глас. Личеше си че той е един от древните появили се след сестра ми и мен.
- От отдавна не бях срещала древен като теб,започнах да си мисля че са изчезнали. - намигнах му и дръпнах от цигарата си.

Усетих силната сила, която идваше около нея. Определено беше необикновена и това ме изненада. В този град никога нямаше да намеря такъв демон, но явно се случи за моя изненада.
- Блейд..
Усмихнах се с леко с тайнствена усмивка и се здрависах с нея, а след това се наклоних и целунах ръката й и бавно се изправих.
- А аз не вярвах, че ще намеря в този град по това време древен, като теб.. и то момиче.
Погледнах я за малко с учудващ поглед, но леката усмивка още си личеше по мен, след което продължих.
- Нещо лошо ли ти е направил този... труп?

Жестът му ме накара да се усмихна много искрено.. Блейд.. Името ми беше познато.
- Не знам.. в същност.. странно е.. - започнах да говоря несвързано,а след това за вървях напред :
- Има едно проклятие върху мен.. Аз съм дъщеря на Луцифер,но първата ми майка ме е била покръстила и така във всеки живот има по няколко убийци по петите ми заради това което съм. В този живот,или прераждането ми,не съм покръстена,но той,неговото лице,подсказваше ми че той е отнемал живота ми пред всичките тези векове. - обърнах се и погледнах Блейд,засмях се леко неловко.
- Странна история нали.. Ами ти? Какво те води тук.. - подсмихнах се отново. Имаше много красиви черти,като всеки демон,но усещах че има нещо по-различно в него,само ако знаех какво..

Историята й наистина беше доста сложна и объркваща. Но всъщност бях чувал и по-объркващи истории и просто кимнах и се засмях.
- Е, определено е объркваща история, но според мен не е странно.
Знаех го от личен опит. А и по-скоро ме накара да се засмея, отколкото да задавам много въпроси.
- Всъщност... и аз точно не знам какво ме води насам.
Засмях се тихо и продължих.
- Не бях идвал скоро тук, а и може би съм маааааалко гладен. Може би си търся жертва. И аз точно не мога да ти отговоря на този въпрос. Но пък и определено ти не ставаш за жертвата ми, защото после не искам разбеснял баща-демон да ме гони, за да ме убива.
Пошегувах се и се засмях.

Засмях се.. повечето смятаха че на баща ми не се интересува от мен,а това съвсем не бе така. Усетих още някакво присъствие.
- Не сме сами.. май ще можеш да се нахраниш. - казах доволно и се засмях. От къде ли бях чувала името му?
- Знаеш ли.. - започнах аз,отново приближавайки се към него. Той беше меко казано много по-висок,по-мускулест,аз бях като кукличка пред него.
- Името ти ми е познато.. много.. някога срещали ли сме се? - попитах със закачлив глас. Може и да сме се срещали,но аз не помнех животите си.
- Не,не може да сме се срещали щях да запомня красиво и секси момче като теб.

Определено си я биваше с комплиментите, за това реших, че ще е хубаво и аз да наблегна над тях.
- Жалко, сега този ще развали приятни ми момент с теб.
Погледа ми много бързо се отмести от нейния и погледнах настрани и около нас. Усещаше се да има някой, но не можех да разпозная от къде идва това. Но след секунди игнорирах всичко и отново погледа ми се върна към очите й.
- Повярвай ми, ако се бяхме срещали преди.. сега нямаше да водим този разговор.
Загледах я с малко по-сериозно изражение, но накрая се засмях. Всеки знаеше, че не съм добър с останалите. Особено ако ставаше дума за съществата от моя вид.
- Просто си чувала за мен. Почти всеки знае за мен, та нали аз се грижа близките им да не са вече сред живите.
Макар и това да беше истина, аз го приемах за шега. А и момиче като нея определено не бих желал да й навредя.
- Но ти с това тяло.. нека позная - ти си някоя манекенка? Модел? Определено не си обикновен демон с.. такова тяло.

- Благодаря за комплимента.. - засмях се и целунах бузата му без да ме е срам. Подсмихнах се. да,бях чувала за него от Майк,беше ми споменал че няколко пъти са пазили гърбът си,но било отдавна.
- Майк Джонсън,ако си го спомняш,той ме осинови от него знам за теб. - допълних по-късно. Той и сега се грижеше за мен,макар че не беше дошъл в този град,а й аз не смятах да оставам за дълго,това бе поредния град в които щях да оставя поне някаква следа.
- В същност не работя нищо.. Не съм модел.. по скоро убивам и ми дават пари. - казах просто и се засмях. Приближих се още повече към него,имаше нещо странно в очите му,нещо което ми правеше впечатление.
Съвсем леко прехапах устната си :
- Ами ти.. такъв красавец няма ли си някое момиче? Направо ще ме учудиш ако кажеш че си сам. Но пък ще е добра новина.

Бяхме на съвсем малко разсотояние един от друг. Но определено си я биваше с намеците, за това прокарах една лека умивка по устните си.
- Защо? Ще се радваш да разбереш, че си нямам никой ли?
Засмях се леко, но не я изпусках от погледа си.
- Но не, нямам си никоя. Това изненадва ли те?
Повдигнах изпитателно вежда.
- Не си падам много по това нещо с връзките. А и няма да се задържа за една дълго. Проблема няма да е в нея, а ще е в мен. Първо - убиец съм, второ - почти няма да имам никакво време за нея. Просто.. няма да имаме много време заедно. Или казано просто - самотен вълк съм си.
Направих поредната си шега и се засмях.

- Години наред и аз си мислех същото.. Но когато спрях и се замислих разбрах че никой не ме обича,само аз обичам себе се. - засмях се шеговито.
- Напълно сама съм и това не ме тревожи.. Но те разбирам имаш право.. - тръгнах напред,стигайки до една малка река,седнах до нея и потопих краката си,имаше доста рани и кръв по тях,но не се оплаквах и от това. Когато усетих Блейд до себе си се усмихнах :
- Жалко обаче.. хубаво момче си,а като гледам какъв хумор имаш заслужаваш някое красиво момиче което да те глези. - усмихнах му се мило. Легнах назад,а краката ми останаха потопени във водата :
- Разкажи ми за себе си..

Седнах до нея и мълчаливо се загледах във водата.
- Ами аз съм.. твърде сложна личност. Често променям настроението си. В един момент мога да съм весел, а в другия - ядосан. Но това си е нормално за мен. Занимавам се с тези убииства. Всъщност правя ги и по поръчка. Плащат ми и аз убивам определената цел. Но да, падам си от лошите.
Засмях се тихо и леко се обърнах към нея като погледнах към раните по краката й и веднага се обърнах, за да видя лицето й.
- Хей, боли ли те? Ако искаш помощ.. ще се опитам да махна болката от раните, но не гарантирам, че ще подейства веднага.

- Благодаря.. но добре съм.. - опитах се да излъжа но май не бе сполучливо. Когато поставих ръката си върху корема,зениците ми се разшириха.
- Мамка му.. - казах тихо и се изправих седнала. Кога бе успял да ме прободе? Замълчах си,нямаше да кажа..
- От една страна онези задници ни плащат,а от друга като че ли са малки и не могат да си свършат мръсната работа. - казах недоволно. Защо едва сега усещах че съм прободена? Вярно че преди се чувствах отпаднала,но..
- Ами семейството ти? Имаш ли такова? - попитах след това.

- Не знам дали са задници, но само знам, че ми плащат добре, за да си върша работата. Това ми е достатъчно. Имал съм доста суров живот, за това ми е все едно дали жертвата ми е невинна или не. Щом е друго същество, значи все нещо му куца.
Погледнах така, все едно ми беше безразлично за останалите. Но и наистина беше така. Изпитвах омраза към всички, всеки живееше само за себе си, точно и това заслужаваха - смърт.
- Но семейството ми.. не знам за тях почти нищо. Може би всички са мъртви. За баща ми си нямам и идея кой е, а майка ми почина още когато бях дете. Може би имам роднини, но не ги познавам. Ами ти?
Погледнах я и се усмихнах.
- Знам, че не е очтиво да питам една жена за това, но.. на колко си?

- Не познавам майка си.. изоставяла ме е винаги. - казах безразлично. - А баща ми съм го виждала много пъти,когато благоволи да дойде. - засмях се. Махнах роклята си,за да видя по-добре раната,влязох във водата,за да се промие,но не откъсвах поглед от Блейд. Засмях се звучно и весело :
- Нямам против да ме питат за възрастта.. Човешки - 20,а съм родена 12 век преди Христа. - усмихнах се топло,добрах се до чантата си,която бе останала на брегът,извадих една аптечка. Имаше стерилизирана игла както и конец - перфектно! Започнах сложната операция. Погледна Блейд за момент :
- Ами ти красавецо?

Докато тя прочистваше раната си, аз се загледах в малкото кръв, която имаше. При мисълта за кръв.. всичко в мен се променяше, а зениците на очите ми се разшириха. Кръв, кръвм кръв.. Боже, какво ми ставаше при тази мисъл.
- Мисля, че бях на 23..
Засмях се за пореден път и откъснах погледа си от раната й и я погледнах към очите й. Силно се надявах да не беше ме забелязала, защото може би щях да се чувствам малко неловко. Мислех си, че вече се бях отказал от тези неща, но понякога наистина си беше изкушаващо. А и обонянието ми беше доста силно в този момент.

Засмях се.. Кой ли броеше годините? Привърших с раната и се върнах на сухото. Облякох роклята си е легнах на земята,гледайки към звездите. Обърнах поглед към Блейд :
- Добре ли си? - попитах тихо,усещах че е малко напрегнат. Подухваше съвсем лек ветрец,разнасящ миризмата на прясна кръв,идваща от мен. Намръщих се за това и погледнах отново небето.
- По някой път ми омръзва.. всичко ми омръзва. Просто искам да си легна и да спя без да се вдигам повече.. - измърморих с тих,но ясен глас. Зачудих се кога ли някога съм била напълно щастлива с това което съм имала,може би вече не знаех как да оценявам живота,щом той така умело се опитваше да ми избяга.

- Да, да, нищо ми няма..
Прокарах една фалшива усмивка, колкото да спра въпросите й, за да не ме пита. Честно казано и аз не знаех отговора, но знаех, че поне малко трябваше да променя нещата.
Реших да легна за малко, за да видя как е там горе. Наклоних се назад и след малко се намерих легнал до нея, загледан в звездите.
- Ей, не говори така. И аз си мечтая за доста неща, но няма кой да ми ги осъществи. Живота ми не е розов, но честно казано си ми харесва. Понякога и аз не знам какво искам от живота, но днеска просто съм в добро настроение. Точно и за това ще те пощадя и няма да те убивам.
Наклоних главата си леко към нея, за да я погледна и се засмях. Отново поредната ми шега. Обожавах да плаша останалите по моя си странен начин.

Аз до някъде обичах живота си,адреналина,игрите и какво ли още не,но понякога ми писваше всичко това,мое би нещо ми липсваше,но не знаех какво точно.
- Понякога и аз не знам какво искам от живота, но днеска просто съм в добро настроение. Точно и за това ще те пощадя и няма да те убивам. - погледнах го,а той наклони глава към мен. Откраднах си една бърза целувка,а след това отново погледнах небето :
- Тогава съм късметлийка.. - засмях се. - Мога да разбера кой е баща ти.. ако някога искаш да се срещнеш с него.. - добавих после.

Мда, днеска определено получих няколко целувки в повече, но и определено не се оплаквах. След малко отново се обърнах нагоре и се загледах в звездите. Беше си доста успокояващо, беше лесно да свържеш мислите си, макар и сега в ума ми да бошуваха хиляда мисли и да не можех да разбера с коя по-напред да се оправя.
- О, не, ако разбера кой е - по-скоро ще го убия. Но всъщност той може и да е мъртъв. Предполага се, че той е човек.

- Разбирам те.. аз също бих убила майка си. - казах със спокоен и равен тон. Черното небе започна да избледнява,показвайки ми че скоро слънцето щеше да изгрее.
Блейд също се бе загледал в небето,явно наистина действаше успокояващо както всички казваха.
- Когато искаш компания за забавление в някой бар или убийства,можеш да ми звъннеш. - подадох номера си в ръката му и се подсмихнах. Щеше да е хубаво да си имам нещо като приятел,макар и никога да не съм имала нито приятелка нито приятел. Не ме биваше в нито една връзка.. Дори в тези.
- Между другото имаш красиви очи.. като че ли има нещо специално в тях.

- Ъм, наистина?
Леко невярващо я погледнах. До сега доста рядко някой да ми каже, че харесва нещо в мен или някое мое качество. Все пак.. не ми бяха особено големи фенове, а аз определено не бях техен. Загледах се успокояващо в нейните очи. Бяха наистина красиви и ми действаха успокояващо.
- Но твоите са по-красиви!
Сякаш спорех като някакво малко дете, но тези, които ме познаваха, знаеха, че съм такъв.
- Между другото благодаря ти, че ми правиш компания. Повярвай ми, не всеки го прави. Ако не беше ти сега, а някой друг тук.. веднага щеше да ме нападне и да се опита да ме убие.

Изчервих се съвсем леко,момичешко качество което мразех и същевременно обичах.
- Благодаря.. наистина.. - усмихнах се леко,не чувах често такива признания,може би защото не съм ги и търсела. Той ми благодари за това че му правя компания,а аз го побутнах леко с рамо и се засмях :
- Не ми благодари.. Приятно ми е с теб.. за пръв път ми е приятно с някой.. - признах си и се подсмихнах. Дори с Майк не ми бе толкова приятно,а се предполагаше че го обичам по някакъв странен начин.
Легнах на тревата,а след това дръпнах и Блейд за ръката,за да легне до мен.
- Какво те подтикна да убиваш? И кога спря да ти пука за жертвите които не познаваш..

- Цял живот ги мразя.
Отвърнах й с тих глас. Всичко ми беше безлично и никога е нямало същество, за което да ми пука. Всички бяха еднакви и за това точно момичето ме изненада. Не беше като другите, или просто аз бях в добро настроение.
- Подтиква ме да убивам всичко това. Самия аз се мразя за това, което съм.. демон. Те ми причиниха това, те ми развалиха живота и сега просто си отмъщавам. Заради тях нямам семейство.. глупави същества. Винаги ще ги убивам без да ми мигне окото. Това заслужават те!

» Поточето в гората
» Навътре в гората
» Поляната в средата на гората