Тъмната част на гората

First topic message reminder :

Spoiler:

Изправих се и погалих внимателно бузите му :
- Хей,хей.. спокойно.. сега всичко е спокойно. - усмихнах се леко и седнах по-близо до него. Разбирах това,неговите чувства до някъде.. Личеше си че бе преживял доста. Погледнах раната си,причинена от онази купчина пепел,той също беше демон,един от онези кръвожадни хлебарки,обучени да убиват.
- И моя и твоя живот не са били леки.. може би на никой от нас,убийците и другите същества не им е лесно. Но аз не съм от онези момичета,които ще седнат да плачат за това че нокът им се е счупил или че гаджето ги е зарязало. Живота е суров и това е,трябва да се свикне от рано. Понасям болката без да се оплаквам и правя всичко сама само защото ако чакам някой друг,ще си остана с чакането.

Усмихнах се на волята й. Определено беше твърде силна за момиче. Повечето не бяха такива. Бяха мнооого рядък вид, което малко ме изненада.
- Хмм.. определено си силно момиче!
Засмях се, но си беше и така. Това си беше самата истина.
- Не си като другите момичета. Сякаш ти си по.. специална.
Наистина не знаех какво говоря, но само знаех, че го мислех наистина и си беше така!

Засмях си и го погледнах :
- Много мило.. но не съм специална,просто съм реалист.. - казах и се усмихнах. Погледнах небето и хванах Блейд за ръката,за да го изправя :
- Виж.. слънцето изгрява.. - пред нас се разкриваше прекрасен изгрев,небето беше розово-червено. Когато бях малка това бе знак че се е ляло кръв през нощта. Пуснах неловко ръката на Блейд и се подсмихнах. Прегърнах краката си :
- Първата нощ в която убих някого небето беше същото.. - казах с доволна усмивка. Обичах тези преливащисе цветове.

Гледката на изгряващото слънце наистина беше красива. Не веднъж бях го гледал, но този път беше различно. Винаги щом вечер излизах на лов и винаги хващах изгрева почти всяка сутрин.
- А при мен почти винаги е така. Почти всеки път хващам изгрева на слънцето. Убиването ми стана нещо като.. хоби.
Засмях се много тихо и се загледах в залеза.
- Често ли убиваш или не?

- Всеки ден.. - промълви тихо и показах едната си китка напред - Тук получавам името на жертвата,а в умът ми се появява информацията за това къде се намира,какво прави.. - обяснявах около 15 минути най-различни факти за това какво представлявам.
- Когато Майк ме намери посвети цели две години на това да ме направи оръжие за убийства и го постигна,приятелите му постоянно го хвалят. - засмях се подразнено. Мразех приятелите му,но обичах Майк. Въздъхнах :
- Ами ти? какъв е твоя график? - подсмихнах се отново,гледайки тези негови необичайни очи.

- Моя график е... да си го връщам на останалите.
Засмях се иронично и я погледнах. Всъщност това дори не беше график, а ми беше хоби. Хоби, заради което живея. Живеех с тази мисъл всеки ден, но това ме радваше. Харесваше ми да гледам последните им минути на Земята, а после да изчезваха, където и Дявола нямаше да ги намери.
- Доста същества ме познават. За това и лесно ме намират. Казват ми кой да убия и след това си върша работата. А и понякога убивам за удоволствие.

Разбирах и това.. рано или късно работата ти става като хоби. А на нас това ни бе работата - да убиваме. На мен не ми отне много време за да претрепвам когато убивам някое същество или човек.
- Аз убивам и хора.. - засмях се - Никак не е забавно понеже не се съпротивляват,а когато стане така много се ядосвам. Обичам жертват ми да ме мотае,да ми играе игри,а след това без да очаква да приключа живота й. - допълних с по-ясен и висок глас. Умората вече я нямаше,а раните бяха изчезнали. Изправих се и го погледнах с усмивка.
- Бих казала че това беше една доста интересна нощ,радвам се че те срещнах.

- Така ли? Кога се съмна?
Погледнах смаяно и се изправих като погледнах нагоре. Наистина започна да става светло, а аз се бях заплеснал толкова, че дори не бях видял колко е часа. Времето беше минало неусетно.
- Знаеш ли, трябва заедно да си изберем жертва и да го измъчим, ще бъде наистина доста интересно!

- Определено ще ми е много приятно.. Пък може някой път да се видим и за по едно.. - засмях се. Бях дала телефона си,нямаше като някоя откачалка да чакам обаждането му,знаех че и аз и той имахме много работа почти всеки ден и рядко се случваха вечери като тази.
Той се изправи,отново се почувствах като малко момиченце пред него и се усмихнах. Прегърнах го леко :
- Благодаря,наистина,отдавна не бях срещала по приятен човек от теб. - засмях се и се усмихнах мило. Щях да запомня тези очи,определено щях. Пуснах го от прегръдките си и застанах отново пред него.
- Ако искаш и партньор за убийства,пак звъни.

Кимнах й в знак на съгласие.
- Определено от теб ще стане страхотен партньор! А и съм имал доста и ще те чака доста тежка работа. Предишните ми партньори не издържаха доста, а и те бяха мъже. Определено ще се радвам в компанията си да имам и момиче.
Усмихнах се учтиво и се взирах в очите й.
- Даже ти си по-силна от останалите, които съм виждал! Изненадваш ме!

- Заслужаваш една целувка! - засмях се шеговито,а след това скръстих ръце и се усмихнах. Целунах бузата му малко по-късно.
- Ти също ми харесваш,от отдавна не бях срещала такова момче,нахъсано,секси и красиво. - намигнах му,а след това тръгнах напред,обърнах се за да му направя знак да ме последва.
- Искаш ли да те закарам до някъде? - попитах докато бавно крачех към колата си
. Погледнах гроба,които по-рано бях направила и се подсмихнах доволно. Не ми се спеше,но все пак си исках кафето,ако не исках по-късно да заспя докато убивах някой друг.

Определено днеска получих доста целувки, от които не исках и да се оплача.
Последвах я и стигнахме до колата й.
- Хубава кола!
Възкликнах изненадано, като оглеждах колата с поглед.
- Ако искаш.. може да идем да пием кафе?

» Поточето в гората
» Навътре в гората
» Поляната в средата на гората